Към началната страница

 

         Наближаваше един часа. Нощта навън бе ясна, но много студена, затова Коцето най-напред се лепна на парното и стоя, докато заусеща пак ръцете си. С кръвообращението си на висок човек винаги се връщаше с ледени ръце, ако ще да носеше и най-дебелите ръкавици. После взе парцала от банята да забърше мокрите, мътни следи киша, които бе напляскал по мраморния под на коридора,
         Мразеше втората смяна в бара - от два следобед до полунощ. Фактически му изяждаше целия ден, защото обичаше да си поспива и ставаше не преди обед. Но пък паричките бяха повече отколкото в първата и затова той не се жалваше много.
         Напоследък не успяваха особено да се виждат с жена си, но това не му липсваше много. През изминалите три месеца, откакто бе починала майка й, Мира не бе най-приятната компания. Затова Коцето предпочиташе да прекарва времето си пред компютъра. Прибирането му бе добило свой собствен алгоритъм. Топлеше се на парното в кухнята. Надникваше в тъмната и тиха спалня да провери дали Мира е заспала, колкото да се оправдае пред себе си. Ако беше гладен, хапваше набързо, приготвяше си кафе и най-късно в един и половина всяка нощ сядаше пред компютъра.
         Не бе жалил пари за конфигурацията, за да може да играе най-новите игри. Филмчетата също вървяха добре. Имаше и интернет, който го бе пообсебил последните седмици. Абе направо пристрастен си беше. Имаше регистрации във всички сайтове за запознанства и усилено флиртуваше на няколко фронта. С дигиталния фотоапарат на жена си собственоръчно се бе щракнал няколко пъти и качи на профилите си две от снимките, които му допаднаха повече. Инфото му бе еднакво навсякъде: "Бях доброто дете, лошото момче, белият рицар, черният злодей, апатичният непукист, влюбеният Шекспир, изнервеният простак, забързаният служител, спокойният безделник, големият човек. Сега съм себе си! Абсолютният стойкаджия:)". Беше само със средно образование, но доста обичаше да чете и му идваха разни такива хрумки. По някой път, ако го изискваше ситуацията говореше (пишеше) къде къде по-завъртяно.
         Беше се заиграл с цялата тази работа съвсем случайно, но постепенно чатенето се превърна в основното му занимание вкъщи. Дори в мания. Понякога осъмваше пред компютъра и на два пъти едва не се бе успал за работа. Но и береше плодове. И то какви плодове.
         Двадесет и петте му години му даваха преценката на зрял човек, че не е кой знае какъв красавец, но хваща окото. Особено вървежен беше сред тийнейджърките. Представяше се за писател и им пробутваше разни текстове, които теглеше от един литературен сайт и представяше за свои. Говореше ту съвсем простичко, ту адски префърцунено, според ситуацията. В началото, като още прохождащ в бранша, почваше отдалеч-отдалеч, безкрайни разговори, размяна на още снимки, комплименти, срещи на живо, кафенца, целувки, но след първия месец се окопити и вече минаваше по-директно на темата. Още повече, че имаше доста хора из чатовете, които си търсеха просто секс. А от момента, в който в два посреднощ се награбиха на един строеж с някаква експериментаторка, вече му паднаха всички задръжки и атакуваше още с първите реплики при заговарянето.
         Не беше много сигурен защо го прави. Никога не бе страдал от липса на внимание от женска страна, но и никога не се бе изживявал като плейбой. Обичаше жена си. Просто за трите им години брак му бе омръзнала чисто сексуално. И откакто тя се затвори в себе си след смъртта на майка и, нещо в него се отприщи. Не можеше да се познае. Дори първият път, през една топла септемврийска вечер, когато едно осемнадесетгодишно момиче му правеше свирка в горичката посред „Лозенец", той гледаше ошашавено надолу и не можеше да повярва. Дори опипа с ръка сухите листа по извитите над него клони, за да усети реалността на случката.
         Мира си спеше както винаги. Коцето притвори вратата на спалнята и отскочи до кухнята да си направи принцеси и каничка кафе. Кашкавала още цвъркаше лигаво по филиите, докато отнасяше с нетърпение чинията и чаша димящо кафе в стаята с компютъра. Трескав, като наркоман на сухо, той включи монитора и се зае да проверява пощите си. Като приключи, влезе в сайта за запознанства, където бе вилнял последно. Докато отхапваше от горещите принцеси, набра на търсачката жени от 17 до 35 години, от София, онлайн, при което успя да омазни почти цялата клавиатура. Пообърса я на две-на три, отпи от мътното кафе и се зае да "copy"-ра и "paste"-ва репликата, която ползваше последните дни. Беше прекалено директна и малко брутална дори, но на стотина заговорени жени, двадесет да му отговореха, все се стигаше до добро за него развитие на разговора с три-четири от тях и последващ секс през някой от следващите дни.
         Получи отговор още на първото си съобщение. Беше от тридесет и две годишна жена. Преди отговора се мъдреше неговата реплика.
         Изпратено: Здрасти!:)Би ли правила секс с готин непознат от нета, ей така, за тръпката?
         Получено: Благоря, правила съм го вече - тръпката не струва!:)
         Коцето се усмихна. Това бе често срещан отговор, но именно две такива жени склониха впоследствие да се видят с него. Тук тактиката му беше да се прави на неопитвал. Той зачатка бързо по клавиатурата, докато емоциите по напрегнатото му лице играеха на светлината от монитора.
         Изпратено: Сериозно? Съветваш ме да се откажа ли?
         Получено: Ммдаа, откажи се!... или всъщност - може да не се отказваш, но поне се преориентирай...например към нещо по-младичко!:)
         Изпратено: Хе-хе, аз искам човек, който знае какво прави, а не лутащи се тийнове!
         Получено: Жена, която прави секс с непознат, определено не е наясно КАКВО прави...нито ЗАЩО го прави!
         Но нищо де - ти пак потърси! :)
         Тази май щеше да е трудна. Все пак той продължи с опитите, след като отпи от кафето.
         Изпратено: Всичко е до начин на мислене. Не обобщавай така!
         Това май я ядоса.
         Получено: Виж к`во!!!
         Ти нито си жена, нито си го правил с непознат, ама аз съм - казвам ти - така е, каквото и да си мисли ТЯ в момента на извършване на действието! Не е освободена, не е разкрепостена, не е жена, която получава онова, което иска, не си доставя удоволствие с този когото пожелае - тя просто не знае какво и защо прави! Просто търси своя начин!
         Отговорът беше нокаутиращ. Явно тук удряше на камък в зряла интелигентка, която просто обичаше да чати. Реши да мине в отстъпление. И без това му мигаше ново съобщение от друг потребител. Щеше да се пробва там след малко. Но все пак не си бе изиграл последния коз тук.
         Изпратено: Споко, аз съм писател:))) И главната ми героиня сега е жена! Нали мога да ти ползвам думите?:)
         Получено: Ххахахахаха... бъзикаш се, нали?!?!
         Ползвай каквото искаш, ама... я казвай сюжета какъв е?!:))
         Изпратено: Не, въобще не се бъзикам! Сюжета не мога да ти го разкрия сега, но мога да ти пратя мой разказ, ако ти се чете. Просто дай и-мейл!
         Получено: О, дай!!!:) Чете ми се разбира се!:)))
         Коцето прати на посочения адрес един разказ за романтичен луд, който той самия много не разбираше, ама биваше доста добре приеман от отсрещната страна, особено, ако беше по-интелигентна. Та и сега мина със същия номер. Изяде последната филия и отиде да остави чинията в кухнята и да измие омазнените си ръце. Като затвори крана се заслуша в тишината. Дори побърканият му съсед от горе, който не бе излизал петнадесет години от дома си и постоянно навикваше жена си, сега явно спеше. Коцето се замисли за горката му женица. Винаги бе смятал, че тя е човекът с най-здрави нерви, когото познава. Когато се върна при компа, вече го чакаше отговор. Тази четеше доста бързичко!
         Получено: УАААУ!!! Това наистина ли си го писал ти!?! СТРАХОТНО Е!!:)) Браво, беееее...:)))
         Очаквах някаква голяма глупотевина, честно казано, но всъщност май ти дължа извинение..:)) Очарована съм! Беше много интересно и завладяващо..абе, имаш талант отсекъде! Лелееее...и ще има мои думи в твои разкази, така ли...?!?!
         Може би някой ден ще се гордея, че съм писала с теб, малкия!
         Жените над тридесет много обичаха да го наричат малкия, а той се дразнеше.
         Изпратено: Малкия?Хаха - ех тези предубеждения! Все пак се радвам, че ти е харесало!
         Получено: Хе-хе, не ми се връзвай за тона, пък и не съм чак такава предубедена моралистка - гаджето ми е на 25!
         Коцето отбеляза наум, че го лъже, за да не загуби вниманието му. Явно и бе станал доста интересен след като прочете разказа.
         Изпратено: Сигурно си умира от кеф, да го наричаш „малкия"! Я ми върни мейл с твоя снимка!
         След кратко забавяне пристигна отговор.
         Получено: Готово, иди да видиш!:))
         Ако филмират разказа ти, позволявам да използваш снимката ми на кастинга за главна героиня..
         Коцето се усмихна. Тези разкази и железни порти отваряха.
         Жената на снимката хич не беше лоша, но отдалеч и личеше, че е прекалено сериозна, за да му се навие на акъла. Имаше стройно тяло, увенчано с добродушна усмивка на лицето. Семпло облечена, седнала на кресло, вероятно в собствения и хол.
         Изпратено: Готина визия! Връщам се към първоначалното си предложение!!:)))
         Получено: Визията ми е прилична, не готина! Но същото може да се каже и за възрастта ми, така че предложенията или сериозни, или никакви!
         На Коцето му писна. Ясно беше, че тук е ударил на камък и не му се занимаваше повече. Освен това други две получени съобщения щяха да му избодат очите. Реши да се прехвърли натам.
         Едното беше твърдо „не“ и той го забрави в момента, в който го затвори. Същото правеше и с отговорите твърдо „да", защото смяташе, че не им е чиста работата. Нямаше чак пък такава жена, която трябва просто да попиташ и да се съгласи веднага. Второто съобщение бе от момиче на двадесет и една години със снимка в профила. Беше по розов бански, от който ясно личеше, че е леко пълна за неговия вкус, но все пак адски секси и с предизвикателна усмивка. Още повече, сега видя, че не я бе заговорил той, ами тя него. С едно просто „Здрасти!". Коцето се надъха.
         Изпратено: Щях да ти предлагам неангажиращ секс, ама като ти видях инфото, разбрах, че нямам шанс!:)
         Отговорът дойде веднага и разговорът потръгна леко и лесно.
         Получено: даа:) сериозен човек съм... ще взема да се влюбя в теб и после спасение няма
         Пишеше само с малки букви и без пунктуация. Типична чатърка. Коцето продължи да настъпва.
         Изпратено: Съмнявам се да се влюбиш. В момента съм в отвратителния си период и незнам кога ще свърши. Май търся просто секс! - тук е мястото да ми кажеш „прасе":)
         Получено: да ама не... няма нищо лошо да си създава човек положителни емоции... а при теб явно са главно сексуални
         Коцето помисли за момент и реши да намекне нещо за доскорошна любов, която го е ранила. Момичето насреща му се струваше точно типа, който би се вързал на нещо такова.
         Изпратено: Еми за момента, да! То нали знаеш, ние мъжете при всяко доказателство, че не сме емоционално неуязвими, ни избива на секс:) Ти никога ли не си имала несериозен период?!
         Получено: наскоро приключи :))))
         Изпратено: А стига ее!:) Така ще стане! Иска ми се да не ме е яд, ама си хубавица!:{}
         Получено: C`est la vie:)
         Последното Коцето въобще не го разбра, но и нямаше никакви намерения да се излага. Когато и поиска номера на ICQ-то, да поговорят там, тя го отряза с оправданието, че си ляга. За него не остана нищо друго освен да каже "лека нощ", да си отпие от кафето и да се насочи към следващата.
         Заговори жена без снимка в профила, надявайки се да се е скрила визуално, заради нечисти помисли и намерения. Но и този разговор бързо удари на камък.
         След поредица от десет неуспеха и още двайсетина, които въобще не му отговориха, Коцето вече се изнерви. Престана с началната си реплика, но бе включил на автомат и в крайна сметка на третото-четвъртото изречение си признаваше какво всъщност иска. И естествено получаваше откази. Много добре разбираше, че стратегията му е адски погрешна, но измамното самочувствие от предишни успехи, го караше да говори джаста-праста, сигурен в крайния успех.
         Изпратено: Здрасти!:) Ще проведем ли смислен, зрял разговор?!
         Много обичаше да се перчи така пред тийнейджърките. А те много обичаха да пишат с малки букви, доста многоточия и без запетайки.
         Получено: ами добре няма проблем... за какво искаш да си бъбрим мило мишленце?
         Изпратено: Ами най-напред за секса? Задължителна любов или може и просто добро забавление?
         Получено: възможни са и двете в зависимост от ситуацията и човека
         Изпратено: Ами за сегашния ми несериозен период, по-скоро ме интересува дали имаш желание да се забавляваш?!:)
         Получено: ами всеки обича да се забавлява... ти не обичаш ли..да не си изневерил на някоя... или?
         Изпратено: Не, не изневерявам! Сам съм и се радвам на положението си. Фен съм на красивите жени и ти май ми допадаш:) Незнам дали ти досаждам, ама ако не ме помолиш изрично да спра, ще продължавам:)
         Получено: моля? глупости
         Изпратено: Добре! Въпросът е като мен - директен! Има място и за суета, и за поза, и за откровение. Така че ти решаваш какво да бъде. Би ли правила секс с готин непознат от нета (мен), само за удоволствието от тръпката от такова преживяване?
         Получено: отговорът е кратък - за съжаление не............. макар че като се замисляяяяя
         Някои тийнеджърки мнооооого обичаха да се замислят, през което време преглеждаха пет-шест пъти профила му, но в крайна сметка така и не се решаваха. Или пък просто очакваха той да ги прикотка с приказки и комплименти. На него това му бе до болка ясно, но не му се занимаваше.
         Изпратено: Щом отговорът е „не", няма какво да се замисляш! Или женското желание да даваш надежда и да се чувстваш желана по този начин те гложди?:)
         След тази ирония и опит за философстване той естествено не получи отговор.
         Стана и се протегна продължително. Докато се прозяваше, видя с вече премрежения си поглед, че наближава три часа. Погледна през прозореца. Навън бе все така ясно. Мръсните облаци от индустриален смог над града и чистият бял сняг, натрупал през последните дни, бяха устроили капан на градските светлини, които лутайки се между тях, обгръщаха нощта в мека уютна светлина. Няколко отегчени таксита висяха на една автобусна спирка, други хора не се виждаха. Улицата беше пуста. Светът изглеждаше пуст. „Като че ли всички са в интернет" помисли си Коцето и се подсмихна. „Явно не ми е ден тази нощ" бе следващата му мисъл, на която дори се изсмя с глас.
         Реши да пробва още веднъж. Поразгледа профилите без снимка и се спря на един, чието инфо изглеждаше обещаващо. Вече му се спеше, затова реши да не се церемони много.
         Изпратено: Здрасти!:) Може ли един интимен въпрос?
         Получено: давай
         Изпратено: Би ли правила секс с готин непознат от чата?
         Получено: не, ти можеш ли да правиш секс само заради самия секс?
         Познатите малки букви, но тук там се забелязваха и запетаи.
         Изпратено: Да, стига да е готина жената. Чудно ли ти се вижда?!
         Получено: не, но по-скоро е типично за мъж. все пак се радвам, че наистина си мъж:)
         Изпратено: :) Ми айде да го направим!:) Какво толкова?:)
         Получено: ми хайде, какво пък, ще се пробвам...
         Изпратено: Сигурна ли си? Искам да не се бъзикаш! Ако си сигурна, прати ми някоя снимка на мейла и да се уговорим.
         Осъзната припряност, срещу която обаче нямаше сили да се бори сега. Тя му беше и основната грешка през тази вечер, но една част от него вече искаше да си ляга.
         Получено: еее, ако очакваш абсолютна сигурност след 5 мин. лаф, не мога да ти я дам, сори:(
         Изпратено: Добре де, но снимка можеш да ми дадеш:)
         Получено: много съм готина и ме е страх да не се смахнеш!
         Изпратено: Такива изявления с лопата да ги ринеш!:) По-добре снимка. Дал съм си мейла.
         Получено: ама ти не си губиш времето, а - направо от вратата за краката?
         Изпратено: Ми... ти какво очакваш? Ти ме виждаш, нека те видя и аз! Съвсем нормално и честно си е.
         Получено: не че нещо очаквам като не те познавам, ама ти веднага заговори за секс нали
         Пропуснатите запетайки и въпросителна му говореха, че скоро ще приключват разговора. Със следващото си съобщение, удари последния гвоздей в собствения си ковчег. Беше му писнало.
         Изпратено: е, че аз затова съм тук:)
         Получено: жалко
         Изпратено: Е, чак пък жалко! Всички си имаме несериозни периоди, които малко или много са продиктувани от събития и факти, независещи от нас! Така че не ме съди много строго!
         Кратката му, претенциозна пледоария остана без отговор.
         Той си провери отново всички пощи, изтри две писма-спам, с продължителна прозявка изключи компютъра и отиде към банята.
         Тази нощ не даде никакъв резултат, но въпреки това се бе забавлявал. Имаше тръпка и в самото разговаряне, в намерението за изневяра. Дори на някои моменти в разговорите се бе възбудил.
         Докато си миеше зъбите, видя в огледалото уморената си физиономия. Направи опит да се усмихне, но така стана още по-трагичен образ. Една струйка разредена със слюнка паста за зъби се плъзна по ръката му, а друга го атакува директно в пазвата.
         Когато си лягаше му стана гузно и гушна спящата си съпруга, която измърка доволно и се намести в прегръдката му.

 

Януари, 2005

 

Към началната страница

 

Публикувано и в Литературен клуб, 5 Февруари 2005г.

г2007 г. cherepov.free.bg Всички права запазени!