Image logo Към началната страница

Разказът се посвещава на 90-годишнината от създаването на ПФК "БЕРОЕ" и на верните му фенове

 

         Тази история говори за петли и футбол. Поради това е странно, че Франция не участва в нея. Тази история е за фенове. Само за фенове! Действието се развива в два града - в Милано и в Стара Загора. Има зрелище. Втората чудатост на историята е, че зрелището не е в Милано. Тази история… е зелена.
         В началото на онази 2016-та година никой не предполагаше подобни събития. Всички в „града на липите" очакваха възхода на Берое да затихне. Но ето, че за една пролет седмото място се превърна във второ и някои от по-старите фенове отново повярваха в чудото. Чудото на онази 1986-та година, когато Берое стана шампион. Сто години след основаването на клуба и тридесет години след единствената, но тъй сладка титла, градът отново скандираше своето име на осем хиляди години. Защото Стара Загора… това е Берое.
         Е, Берое не стана отново първи, но второто място даваше шанс за Шампионската лига. Форумът, където български отбор така и не бе стъпвал. Празненствата в града шумотяха, когато жребият оповести последната пречка. Милан! След минута затишие гърлата ревнаха отново, а лицата засияха. Зелена надежда разпукваше в сърцето на Аязмото.

 

         . . .

 

         Две седмици по-късно градът бе мрачен. Хора с беройски фланелки и сериозни лица обсъждаха немислим план. Познатите сурови мъже от Северната трибуна сновяха в града и уговаряха нещо. Градът шепнеше, а липите поглъщаха тайната, преди да е изкрещяна в небето.
         Последвалото 3:0 в Милано не бе причината за строгите погледи и вече готовия план в „града на липите". В стотици домове още гледаха записите от почивката на мача. Клатеха глави и трудно вярваха в случилото се.

 

         . . .

 

         Още с тегленето на жребия бе сигурно едно - Димитър Чонков - Чонката щеше да е и на двата мача. Този славен бероец, когото несгодите бяха превърнали в клошар, ходещ из града, с петел на рамо. Петел, когото Чонката наричаше Бероеца и от 15 -тина години го мъкнеше по всички мачове на стадиона под Аязмото. Охраната го пускаше без билет, хората се спираха да позяпат Бероеца и да поздравят Чонката.
         За Димитър Чонков се носеха легенди. Роден в началото на 50-те години на миналия век, той се случва в казармата при първия мач на Берое с Левски, след завръщането на „зелените" в майсторката лига през 1972 г. А именно заради левскарите Берое е служебно изхвърлен от "А"-група две години по-рано. Чонката моли командира на поделението си в Бургас да го пусне и след получения отказ му заявява, че така или иначе ще иде на мача. Побеснял, командирът му го заплашва с най-тежкото наказание, ако избяга - шест месеца арест. На другия ден тридесет хиляди души виждат Чонито да вика за любимия отбор на стадион "Берое". Прибира се в поделението посред нощ и заявява на дежурния, че се явява да излежи шест месеца арест. И ги излежал. Ето как Димитър Чонков се превърнал в емблема на отбора и естествен лидер на "зелената" агитка. Не случайно на 24.10.1979 г. седемте италиански национали в отбора на Ювентус, на които след три години им предстояло да станат световни шампиони, смаяни гледали как отборът на Берое отказал да излезе на терена преди милицията да пусне задържания по-рано Димитър Чонков. Едва когато Чонката се завръща в редиците на агитката, Берое излиза и бие Юве с един на нула.

 

         Сладкият спомен за този мач вероятно е бил в главата на Чонката, когато заедно с петела си заминава за гостуването в Милано. Трима крупни бизнесмени в града препират кой да поеме разходите му.
         Първото полувреме беройци удържат 0:0
         На почивката телевизионните камери насочват вниманието си към любопитния персонаж в агитката на Берое с петел на рамото. „Бероецът" е следен и на светлинното табло на „Сан Сиро". Подплашен от поредната запалена факла, петелът подхвръква над оградата и, клатушкайки се, хуква по пистата. Усмихнати стюарди правят вели опити да го заловят. Камерите следят любопитната ситуация.
         Изведнъж фен на Милан изскача на пистата и хваща уплашения „Бероец". Преди стюардите да му попречат, вдига петела към зеления сектор и със зверска усмивка откъсва главата му. Стадионът мълчи. Тв-операторите инстинктивно фокусират бликащата от врата на петела кръв и режисьорът се вижда принуден отново да пусне реклами. Така телевизията остава сляпа и глуха за изпълнения с болка вик на Чонката и последвалите размирици. Когато мачът е подновен, секторът за гости е празен. Зелените фенове вече са разпределени по арестите в града. Всичките 2016 души. Берое губи с 3:0.
         Стара Загора е в шок. Неофициалният траур трае почти три дни. В края на третия се ражда планът за реванша. Градът се обединява около една идея.
         Разследването по случая продължи години след изхвърлянето на Берое от структурите на ФИФА и последвалото му след месец реабилитиране. Бяха проведени хиляди разпити на държавно и международно ниво. Градът мълчеше. Мълчеше за това как ден преди реванша бе обран Университета по ветеринарна медицина. Без взлом. Мълчеше за затворените частни ветеринарни клиники в деня на мача, за преустановилите работа транспортни фирми, чиито коли биваха забелязвани около стадион "Берое". Мълчеше как охраната и полицията са пропуснали внасянето на стотиците плътни, тежки чували в стадиона. Мълчеше за предаването от ръка на ръка на неясни зелени предмети между тридесетте хиляди души. Точно както мълчеше стадионът преди мача. Навъсен, зелен и суров.
         Телевизионните камери сновяха между трибуните и хилядите полицаи, търсеха намек за очаквана саморазправа с гостите. Редица влиятелни фигури от ФИФА, както и политици, бяха изразили на най-високо ниво съмнения за вероятно отмъщение от страна на старозагорската публика. Футболна Европа наблюдаваше напрегнато стадион "Берое".
         Футболистите на Милан и съдийската делегация излязоха на терена. Беройци още се бавеха в съблекалнята. Главният рефер гледаше нервно часовника си.
         Уредбата на стадиона изпищя. Сякаш това бе сигнал за странно физическо упражнение от страна на хората в публиката. Те яростно разтърсиха ръце пред себе си.
         Заговори дикторът:
         - Има кръв, има чест, има страст, има слава! Няма страх, няма измама,…няма мое, няма твое…
         „Светът е Берое" - ревна в един глас целият стадион и в следващия миг тридесет хиляди боядисани в зелено петли запърхаха над терена. Сякаш зелен облак покри игрището. Шумотевицата и курешките от уплашените птици засипаха целия терен. Гостуващият отбор и реферите панически хукнаха към съблекалните. Агитката на гостите от Милан гледаше смаяно, а домакините се изнасяха бавно през изходите. Отборът на Берое така и не излезе от съблекалните. Теренът бе изпълнен с прескачащи се един друг, уплашени, боядисани в зелено петли. Телевизионните зрители имаха усещането, че тревата е оживяла и се движи. Този път режисьорът не пусна реклами.
         Назначените, разследващи случая комисии, така и не намериха свидетели за открадването на точните животински упойки от Университета по ветеринарна медицина, нито за приспиването на птиците в затворените ветеринарни клиники, за транспортирането и внасянето им през охраната на стадиона. Никой от собствениците на птицеферми не коментира каквито и да е липси, а в околните села обясняваха как петлите им изведнъж пощръклели и избягали през оградите.
         Футболна Европа беше втрещена.
         ФИФА отстрани Берое от евротурнирите за пет години.
         На първия си домакински мач в Шампионската лига „Сан Сиро" издигна огромен транспарант „Берое, ние съжаляваме!!!"

 

Май, 2006

 

Към началната страница

 

Публикувано и в Литературен клуб, 3 Май 2006г.

г2007 г. cherepov.free.bg Всички права запазени!